Гроздьово-мост между две цивилизаций

  МИНАЛОТО НА СЕЛО ГРОЗДЬОВО Е НЕДОСТАТАЧНО ИЗСЛЕДВАНО ОТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И ИСТОРИЦИ, ТО Е ИНТЕРЕСЕН ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТ ЗА ВСЕКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ  НА ДОЛНОКАМЧИЙСКИЯ РАЙОН. 

СЕЛОТО ЗАЕМА ИСТОРИЧЕСКО МЯСТО В ПОЛИТЕ НА ИЗТОЧНИЯ БАЛКАН И СЕ НАМИРА НА ИЗХОДА ОТ СЕВЕРНАТА СТРАНА НА ПРОХОДА ПО ПОРЕЧИЕТО НА МАЛКАТА ,НО БУИНА РЕКА ЕЛЕШНИЦА – НАРИЧАНА ОТ ТУРЦИТЕ ДЕЛЕДЖИ – ДЕРЕ (ЛУДА РЕКА) , А ПРОХОДА ДО НЕЯ – КЪРК ГЕЧИТ (ЧЕТИРИДЕСЕТ ПРЕХОДА ).

                МЯСТОТО НА СЕЛОТО ОПРЕДЕЛЯ ИСТОРИЧЕСКОТО МУ ЗНАЧЕНИЕ В АНТИЧНОСТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО. МИНАЛОТО НА ТОВА ИСТОРИЧЕСКО СЕЛО ЗАСЛУЖУВА ЕДНО ШИРОКО И ЗАДЪЛБОЧЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДА СЕ ХВЪРЛИ ПО-ВЕЧЕ СВЕТЛИНА ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКАТА МУ РОЛЯ В РАЗВИТИЕТО НА РЕГИОНА И В НАЦИОНАТА ИСТОРИЯ.

ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ И ИЗВОРИ ГОВОРЯТ ,ЧЕ СЕЛИЩЕТО Е СЪЩЕСТВУВАЛО МНОГО ПРЕДИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА БЪЛГАСКА ДЪРЖАВА И ВОДИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ ОТ ПРЕДИ 525Г.

РАЗГЛЕЖДАЙКИ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ ОТ ЕПОХАТА НА РИМСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО ИЗАЕМАНОТО СТРАТЕГИЧЕСКО МЯСТО ОТ СЕЛИЩЕТО БИМОГЛО ДА СЕ ТВЪРДИ ,ЧЕ ТО Е СЕЛИЩЕ С МНОГО ПО ДЪЛГА ИСТОРИЯ.

МЕЖДУ СЕЛО ГРОЗДЬОВО СЪСЕДНОТО СЕЛО ДЪБРАВИНО СЕ Е НАМИРАЛА РИМСКАТА ПЪТНА СТАНЦИЯ ПАНАСИОС, САМО 3 КИЛОМЕТРА ОТ ГРОЗДЬОВО, НА ЛЕВИЯ БРЯГ НА РЕКА КАМЧИЯ – ДРЕВНО РИМСКИЯТ ГРАД ПАНАСА, РАЗРУШЕН ОТ ХУНИТЕ ЗАЕДНО С МАРЦИАНОПОЛ ПРЕЗ VI ВЕК.

  КАТО СПОМЕНАВА ИМЕТО НА ГРАДА КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК ПИШЕ:КАМЧИЯ БИЛА ПРЕМИНАВАНА ПРИ ГРАДА ПАНАСА, КОИТО ПРЕЗ 586Г. БИЛ РАЗРУШЕН ОТ АВАРИТЕ.

ПРЕЗ ПРОХОДА НА РЕКА ЕЛЕШНИЦА – V ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА, ПРЕМИНАВАТ ЧАСТ ОТ ВОЙСКИТЕ НА ПЕРСИЙСКИЯТ ЦАР ДАРИЙ В ПОХОДА СРЕЩУ СКИТИТЕ В ДОЛНОТО ТЕЧЕНИЕ НА ДУНАВ А ВЕК ПО КЪСНО МАКЕДОНСКИЯТ ЦАР ФИЛИП ПОДЧИНЯВА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА ГЕНИ И КРОБИЗИ ПОД СВОЯ ВЛАСТ.

   ПО ВРЕМЕ НА РИМСКОТО ГОСПОДСТВО ПО НАШИТЕ ЗЕМИ КРАЙ СЕЛО ГРОЗДЬОВО ВЪРВЯЛ РИМСКИ ПЪТ ОТ ЦАРИГРАД ПРЕЗ ПОМОРИЕ КЪМ МАРЦИАНОПОЛ И ОТ ТАМ КЪМ ДОЛНИ ДУНАВ.

ОЩЕ В V И НАЧАЛОТО  НА VI ВЕК ВИЗАНТИЙСКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ МАЛХОС, КАТО СЪОБЩАВА ЗА ДВОРЦОВИТЕ РАЗПРИ В ЦАРИГРАД ПО ВРЕМЕТО НА ЗИНОН(475 – 419Г.), ГОВОРИ ЗА ХЕМСКАТА ПОРТА В ГОЛИШКИЯ ПРОХОД.

БРАТЯТА КАРЕЛ И ХЕРМАН ШКОРПИЛ СЛЕД ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОУЧВАНИЯ ДОКАЗАХА , ЧЕ ХЕМСКАТА ПОРТА Е КЪСНОАНТИЧНА ТВЪРДИНА (ДЕШНОТО КАЛЕ МЕЖДУ СЕЛАТА ГОЛИЦА И БУЛАИР) В СЪРЦЕТО НА КАМЧИЙСКАТА ПЛАНИНА. НА ЗАОБЛЕНИЯ РИД С РЕДКИ ДЪБОВИ ГОРИ И ХРАСТИ ,КОИТО СЕ СПУСКАТ ОТ ВР. ПЕРЧЕНЛИК (ГОЛИШКИ ВЪЗВИШЕНИЯ) НА ЮГ И СЛУЖИ КАТО ВОДОДЕЛ МЕЖДУ Р. КАМЧИЯ И Р. ДВОЙНИЦА .
ОЩЕ СЕ ВИЖДАТ ОСТАНКИТЕ НА НЯКОГАШНАТА КРЕПОСТ. РИМСКОТО ШОСЕ ОТ МАРЦИАНОПОЛИС НА ЮГ МИНАВАЛО ПРЕЗ ГРАД ПАНИСОС (ОКОЛО С.ГРОЗДЬОВО), КОЙТО БИЛ РАЗРУШЕН В 586Г. ОТ АВАРИТЕ. НО И СЛЕД ТОВА ИМАЛО СЕЛИЩА В НАЧАЛОТО НА ПРОХОДА. В МИНАЛОТО ГОЛИШКИЯТ ПРОХОД Е БИЛ С ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ И Е БИЛ ИЗПОЛЗВАН КАКТО ВИЗАНТИЙЦИТЕ , ТАКА И ОТ БЪЛГАРИТЕ.

СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА И СКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗА СЪС СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА ПО ИЗТОЧНО БАЛКАНСКИТЕ ПРОХОДИ БИЛО ЗАСЕЛЕНО СЛАВЯНСКОТО ПЛЕМЕ СЕВЕРИ. СЕВЕРИТЕ ЗАСЕЛВАТ ПРЕДПЛАНИНИТЕ И ЦЕЛИЯ ДОЛНО КАМЧИЙСКЙ РАЙОН,ОБЕЗЛЮДЕН ПРЕДИ ТОВА ОТ НАШЕСТВИЯТА. ДОРИ СЛЕД ДРЕВНОТО СИ ИМЕ

Овеч

КАМЧИЯ ПОЛУЧИЛО СЛАВЯНСКОТО ТИЧА. ВЕРОЯТНО ОЩЕ ТОГАВА СЕ СЪЗДАВА СЛАВЯНСКОТО СЕЛИЩЕ, НАРЕЧЕНО СЪС СЛАВЯНСКОТО ИМЕ МОСТ – МОСТ ПРЕЗ БАЛКАНА И ТИЧА КЪМ ОВЕЧ (ПРОВАДИЯ) И БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА ПЛИСКА.

             ПРЕЗ ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ С. МОСТ И РАЙОНЪТ СА ИГРАЛИ ВАЖНА РОЛЯ В ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА БЪЛГАРИЯ.

               ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ НЕ НАМАЛЯВА ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА С. МОСТ И ЦЕЛИЯ ДОЛНОКАМЧИЙСКИ РАЙОН.

Плиска

              ТУРСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПРЕВЗЕМАНЕТО НА СЕЛИЩАТА В ТОЗИ РАЙОН СА ПРОТИВОРЕЧИВИ. СПОРЕД МУСТАФА БЕН ХАДЖИ КАЛФА И ТУРСКИТЕ ИСТОРИЦИ МЕХМЕД ШАКИР И АХМЕД РЕСИМ СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЕРНИТЕ ПОЛИ НА БАЛКАНА И ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА КАМЧИЯ СА ПРЕВЗЕТИ ПРЕЗ 1388Г. ОТ ТУРСКИЯ ПЪЛКОВОДЕЦ ЯКШИ БЕЙ – СИН НА ТИМУРТАШ ПАША.

              ТУРСКИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ, МИНАЛ ПРЕЗ СРЕДАТА НА XVII ВЕК ПО ТЕЗИ ЗЕМИ И ПРЕЗ КЬОПРЮКЬОЙ, СЪОБЩАВА:"ОТ СЕДЖУЛИ ВСЕ НА СЕВЕР И НА ДОЛУ СТИГНАХМЕ В КЬОПРЮ КАЛЕ. ТАЗИ КРЕПОСТ БИЛА ЗАВЛАДЯНА ОТ ГААЗИ МЕХМЕД БЕЙ ПРЕЗ 814Г.(1441Г.) ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА МУСА ЧЕЛЕБИ. КРЕПОСТА Е ПОЛУ СЪБОРЕНА И СЕ НАМИРА НА ЕДНО ВИСОКО БЪРДО НА Р. КАМЧИЯ. РАЯТА ТУК Е БЪЛГАРСКА."

                С ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ ЦЕЛИЯТ РАЙОН НА ДОЛНА КАМЧИЯ Е ОТНОВО ОБЕЗЛЮДЕН. СПОРЕД ПРОФЕСОР Л.МИЛЕТИЧ ЕДНА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО Й  Е БИЛА ИЗБИТА, А ДРУГА ИЗБЯГАЛО КЪМ ВЛАШКО ИЛИ ЮЖНА БЪЛГАРИЯ. САМО НЯКОЛКО СЕЛА В БАЛКАНА И С.МОСТ НЕ СА ОБЕЗЛЮДЕНИ И ЗАПАЗВАТ БЪЛГАРСКИЯТ СИ ХАРАКТЕР.

               ОТ ПРОУЧВАНЕТО НА ДОБРОВНИКЧАНИНА ПАВЕЛ ДЖОРДЖИЧ, КОЕТО ТОЙ ПРАВИ КЪМ КРАЯ НА XVI ВЕК ВЪВ ВРЪЗКА С ГОТВЕНОТО ВЪСТАНИЕ СРЕЩУ ТУРЦИТЕ ПРЕЗ 1595Г.,СЕ УСТАНОВИЛО ,ЧЕ САМО ДЕСЕТИНА СЕЛА И ТО ПРЕДИМНО В СЪРТА СА ЧИСТО БЪЛГАРСКИ, НО МЕЖДУ ТЯХ ТОЙ СПОМЕНАВА ИЗРИЧНО И С. МОСТ, КОЕТО ПОКАЗВА, ЧЕ ДО КРАЯ НА XVI ВЕК С. МОСТ Е ЧИСТО БЪЛГАРСКО СЕЛО И ЧАК ПРЕЗ XVII    XVIII ВЕК В НЕГО СЕ ЗАСЕЛВАТ ТУРЦИ И ГО ПРИМЕНУВАТ НА КЬОПРЮ КЬОЙ.

   СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО СЕЛОТО СЕ РАЗВИВА МНОГО  ДИНАМИЧНО .

НАСЕЛЕНО Е С РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, КОИТО ИЗДИГАТ ПРЕСТИЖА НА СЕЛОТО.  КЬОПРЮ КЬОЙ СТАВА ЦЕНТЪР НА ОБЩИНА , БЛАГОУСТРОЯВА СЕ, СТРОЙ СЕ НОВ И СТАБИЛАН МОСТ НА РЕКА КАМЧИЯ, КОЙТО ГО СВЪРЗВА С ОКОЛИЙСКИЯ ЦЕНТЪР ПРОВАДИЯ.

                                                                                   Стефан Димитров

в.НАРОДНА АРМИЯ БР.12681/30.04.1991Г.