Природа

Министерството на околната среда и водите обявява с НАТУРА 2000  съгласно разпоредбите на чл. 12, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, седем защитени зони за опазване на дивите птици. Част от защитeната зона „Камчийска планина”, с идентификационен код BG0002044,е  разположена в землището  на село Гроздьово.

 Природата в село Гроздьово е богата и разнообразна, изобилната растителност и богат  животински свят .
Широколистна растителност е покрила гъсто околните хълмове. Срещат се големи величествени дървета :бук, цер, габър, клен, липа, ясен, явор и др.

На места се срещат храстите глог, трънка, шипка и др. Пролетта се носи аромата на цветовете на липата.

Животинското царство е представено от благороден елен,елен лопатар, муфлон,сърна , заек. Често срещана е дивата свиня и хишници дива котка,чакал, лисица, а дребен дивеч е горски бекас и фазан.

Птиците са представени от скални орли, соколи, ястреби, пъдпъдъци, сойки, щъркели, пеликани.

Къдроглав пеликан,Розов пеликан , Mалък воден бик, Голяма бяла чапла , Черен щъркел , Бял щъркел,

Поен лебед ,Червен ангъч , Малък нирец, Осояд , Черна каня, Червена каня , Морски орел, Египетски лешояд , Белоглав лешояд , Орел змияр , Тръстиков блатар, Полски блатар, Степен блатар , Ливаден блатар, Късопръст ястреб, Белоопашат мишелов, Малък креслив орел , Голям креслив орел, Царски орел , Скален орел , Малък орел , Орел рибар , Белошипа ветрушка, Вечерна ветрушка , Ловен сокол , Сокол скитник, Ливаден дърдавец , Сив жерав , Бухал , Козодой , Земеродно рибарче , Синявица , Сив кълвач, Черен кълвач , Сирийски пъстър кълвач , Среден пъстър кълвач , Белогърб кълвач, Горска чучулига, Полска бъбрица, Черногърбо каменарче , Ястребогушо коприварче, Полубеловрата мухоловка, Червеногърба сврака, Черночела сврачка, Градинска овесарка. Малък гмурец , Голям гмурец , Сива чапла , Ням лебед , Фиш , Сива патица , Зимно бърне , Зеленоглава патица , Шилоопашата патица, Кафявоглава потапница, Звънарка, Малък ястреб, Черношипа ветрушка , Лиска Чухал , Домашна кукумявка , Зелен кълвач,, Зеленика .

Истинско удоволствие за туристите е разходката из горите . По поляните се срещат много видове гъби като :манатарки, пачи крак, кладници/вид дървесни гъби/, които могат да бъдат приятна добавка към менюто.

В Лонгоза расте вековно дърво.

Местните жители и любителите на риболова се радват на каракуда, костур, плапика, сом, амур, червеноперка и др.

Уникалната комбинация от язовир, реки и планина съчетана с екологично чиста природа ,тишина и спокойствие привлича много туристи да преживеят вълнуващи мигове със своето хоби във вековните гори на Шерба и Лонгоза или с въдица по разливите на р. Камчия и да се връщат отново и отново в Гроздьово .

 Царство на животните

Слепок

Обитател е на сенчести, влажни места, обрасли с висока растителност, или гори и храсталаци. Крие се под камъни, пънове, дупки на гризачи и др. Характерен е за цялата страна до 1900 м. надморска височина.

Слепокът е безкрак гущер. Тялото и опашката са покрити с малки люспи, прилепнали плътно една до друга, което прави тялото гладко и лъскаво. Окраската е тъмнокафява с бронзов оттенък. При мъжките индивиди на гърба се забелязват тъмни петна. Младите екземпляри са по светли. На гърба има две надлъжни тъмни ивици. Очите са много малки.При доближаване не бяга, затова се нарича ,,слепок". На дължина достига до 60 см.

Крехарът е яйце живороден. Оплодените яйца се задържат в яйцепроводите на майката до пълното развитие на зародишите. Женската ражда през юни от 8 до 12 малки, готови за самостоятелен живот.

Храни се предимно с червеи, голи охлюви, стоножки и различни насекоми. С това принася полза на горското стопанство, но понякога яде мравки и техните яйца, с което нанася вреда. Води дневен начин на живот. Не хапе.

Стенен гущер

Този гущер е също широко разпространен и добре познат в цялата страна. Обитава синури, храсталаци, каменисти места с висока растителност и др. В ранните часове на деня излиза на открити места и се пече слънце. Често се катери и по храстите. Среща се до 1700 м надморска височина. При опасност и през нощта се крие най-често в дупки на гризачи, под корени и др.

Окраската на зеления гущер варира в зависимост от условията и от възрастта. В различните части на страната също се различава. С израстването, мъжките придобиват яркозелен цвят, с черни или жълтеникави точки и петна на гърба.женските са също зеленикави, но по някога се срещат и кафеникави. Често по гърба им се забелязват надлъжни светли ивици. При мъжките коремът е яркожълт, гърлото - тъмносиньо, а при женските коремът е бял, а гърлото - бяло или жълтеникаво, по-рядко синкаво. На дължина дължина достига до 38 см.

В южните райони на страната, размножаването започва през май, а в северните - през юни. Броят на яйцата е от 5 до 13.

Храни се с мухи, бръмбари, мравки, паяци и др.

На някои места у нас се смята, че е отровен, но това не отговаря на истината. При хващане хапе.

Обикновена водна змия

Обикновената водна змия се среща най-често в реки и блата, но може да се види и далеч от водни басейни. В планините достига до 2000 м надморска височина. Разпространена е в цялата страна.

Окраската и варира силно. Може да бъде сива, зеленикавосива, кафява, срещат се и черни екземпляри или изпъстрени с бяло и черно. При някои по дължината на гърба се виждат бели ивици, поради това някои ги наричат "ивичести водни змии". Черните екземпляри са рядко срещани. От двете страни в задния край на главата, обикновената водна змия има две жълти или бели петна и затова някои я наричат "жълтоушка". Коремът е винаги двуцветен - жълтеникав, портокаленочервен или бял с големи черни петна. На дължина достига до 120 см.

Размножителният и период е през май, а яйцата си снася през юли. На брой те са от 11 до 25. Интересно е, че ако намерят подходящо място, женските снасят яйцата си заедно. Броят им може да достигне до 1200.

Храната и се състои главно от жаби, по-рядко от рибки и дребни гризачи. Обикновената водна змия не хапе и не е отровна. При улавяне изпуска белезникава течност, която има много неприятна миризма. Приема се, че това е средство за защита.

Смок-мишкар

Среща се в букови гори, храсталаци, скалисти места и др. Често влиза в обори, плевни и стари селски къщи. Затова още се нарича "домошар". Много добре се катери по дърветата. Среща се в цялата страна. В планините до 2000 м надморска височина.

Окраската на гърбът му е сива, сивокафява, маслено сива до черна с малки бели точици или чертички. Коремът е жълтеникаво бял или червеникав. Младите индивиди са по-светли с кафяви петна и по това приличат на обикновената водна змия. На дължина достига до 180 см и рядко повече.

Размножителният му период е през май-юни, а яйцата си снася през юли.

Храната на този смок се състои предимно от мишки, откъдето е получил и името си. Понякога напада и малки птички. Умъртвява плячката си чрез захапване, увиване около нея и пристягане. Активен е през деня.

Смокът мишкар не е отровен, но когато не може да избяга захапва нападателя си и забива силно острите си зъби в тъканта, като държи продължително време без да пуска. При потапяне във вода, смокът веднага освобождава захапаното.

Понеже унищожава вредни гризачи, се счита за полезен.

Усойница

Усойницата е типично планинско влечуго. Среща се само над 800 м надморска височина. Намирана е до 2700 м. Обитател е главно на сенчести и усойни места, от където идва и името и "усойница". Среща се по високите части на всички планини в страната.

Окраската и варира силно в зависимост от условията на живот. Най-често е сива или сивокафява с ясно изразена зигзаговидна ивица на гърба. Макар и рядко, се срещат черни и светлосиви екземпляри, без ивица на гърбът. Главата е триъгълна, а тялото тромаво и завършва с много къса опашка. На дължина достига от 40 до 60 см, в изключителни случаи до 80 см.

Активна е през нощта, когато търси храната си. Среща се и през деня, но тогава е ленива и излиза само, за да се препича на слънце. Яйцеживородна е и оплождането става в средата на юни, а "раждането" става в края на август. Малките са до 18 на брой и са способни да хапят няколко минути след "раждането".

Храни се главно с гризачи, рядко напада гущери и насекоми.

Усойницата е отровна змия. При опасност не бяга, а заема отбранителна поза и при удобен момент изхвърля напред половината на тялото си и ухапва.

Пепелянка

Пепелянката обитава припечни места, бедни на растителност. В южните райони на страната на страната се среща и из висока тревиста растителност, папрати, даже и из редки храсталаци. Характерна е за низините и предпланините и рядко достига до 1400 м надморска височина. Колкото по на юг се отива, толкова по на високо се среща.

Окраската на тялото варира в границите на кафявото. Посредата на гърба има тъмна зигзаговидна ивица. Главата е с триъгълна форма и на върха на муцуната има рогче, покрито с люспи. Опашката е много къса и завършва рязко. На дължина достига до 50 см, много рядко до 80-100 см.

Пепелянката е също яйцеживородна змия. Женската "ражда" малките през юли-август. Те пробиват яйчната обвивка и заживяват самостоятелно.

Храни се предимно с дребни гризачи и гущери. Нахранила се става слабо подвижна.

Пепелянката е отровна змия. Тя никога не бяга от опасността, която я заплашва. При приближаване на неприятеля, набръчква предната част на тялото си и се изхвърля, като пружина, за да ухапе, след което бързо се скрива.

Сом

Сом е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина е възможно да достигне до 3-4 метра и тегло 300-500 килограма. Няма зъби, ако се хване за горната челюст, той ще се укроти. Горната страна на тялото на сома е тъмна, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две,а на долната четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи. Той е исполинът на сладководните води.

Амур

Пренесена в България от Русия, като родината и са реките Амур и Усури в Далечния изток.От там поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия темп на растеж рибата е изкуствено разселена.

Месото му е бяло и вкусно, има удължено заоблено тяло покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал. Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници.

Челвеноперка

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата. Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността. Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло.

Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Платика

Платиката (Abramis brama) е сладководна риба от семейство Шаранови. Това е придънна риба, хранеща се както с животинска, така и растителна храна. Широкоразпространен вид, често обект на спортен риболов.

Каракуда

Наричана и сребриста каракуда е широкоразпространена риба. У нас обитава също и Златистата каракуда, представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. При сребристата каракуда темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг.

Костур

Костурът е риба от семейство костурови. Той достига дължина до 40 см и тегло до около 2 кг.

Хищна риба, която се храни с малки рибки и безгръбначни. Има слабо стопанско значение, предимно е обект на спортния риболов.

Зелена крастава жаба

Зелената крастава жаба е сухоземен вид. Характерна е за цялата страна до 2000 м височина. Крие се под камъни, пънове, дупки на гризачи и др.

Гърбът и е пъпчив. Окраската и е бялосива с масленозелени петна. Между зелените петна, през брачния период, се наблюдават малки червени точици и петънца. Това са върховете на кожните брадавици. На дължина достига до 9 см.

Тази жаба също влиза във водата само през размножителния период. Яйцата си хвърля във временни локви.

Храни се с бръмбари, дъждовни червеи и др. Унищожава голям брой вредни насекоми и за това се смята за полезна.

Жаба дървесница

Тази жаба е обитател на влажните гори и храсталаци. Характерна е за цялата страна. Наречена е дървесница, защото на върха на пръстите има малки вендузи, с помощта на които се катери по храстите и дърветата.

Окраската на гърба и варира от жълто до зелено, в зависимост от околната среда. Коремът е жълтеникав или бял. Гръбната и коремната окраска са разграничени от тъмна ивица. На дължина достига 4-5 см.

Във водата влиза само през брачния период. Хвърля яйцата си събрани на топка, с големина на орех.

Храната й се състои от различни насекоми, паячета и др.

Жабата дървесница се приема за полезна, защото в храната и влизат вредни насекоми.

Беловрата мухоловка

Дължина на тялото: 13 см. 0П: Има полов диморфизъм. Мъжкият от източния подвид semitorquata отгоре е черен със сив кръст, голямо бяло петно на челото и бяло петънце по ръба на крилата. При западния подвид albicollis, задната част на шията и кръста са бели. При двата подвида женската отгоре е сиво-кафява, а отдолу - белезникава, с по­тъмни гърди. Издаващи звуци: Брачната песен наподобява песента на жалобната мухоловка, но е по-еднообразна и нежна. Биотопи: Обитава широколистни гори, паркове и градини

Белоглав лешояд

Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е едра дневна граблива птица срещаща се по нашите земи.Главата на Белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката е къса. Има бяла гуша и жълта човка.

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

Авлига

Авлигата е също прелетна птица. Долита през април и отлита в края на август. Зимува в Африка и на о-в Мадагаскар. През пролетта долитат първо мъжките и заемат местата за гнездене. Мелодичните им песни се чуват от голямо разстояние, но самите птици трудно се забелязват. Обикновено кацат в гъстата корона на дърветата. Авлигата е широко разпространена в равнините и предпланините. Обитател е на широколистните гори, обширни паркове, овощни градини и др.

Тялото на мъжкия е лимоновожълто, а крилата и опашката са черни. Горната страна на женската е маслиненозелена, а коремът е светложълт с черни надлъжни ивици. Младите приличат на женската, но са с по-светло оперение.

Авлигата гнезди по дърветата. То е висящо и прилича на торбичка. Разполага го на чаталесто клонче, далеч от ствола на дървото. Прави го от лико и суха жилава трева. Отвътре го постила с трева, вълна и пера. Мъжкия доставя материала, а женската строи гнездото. Тя снася от 3 до 5 млечнобели яйца, нашарени с дребни червенокафяви петънца. Мъти ги 14 дни. През това време мъжкият я храни, но рядко я замества в гнездото. И двамата отглеждат малките. Дълго след напускане на гнездото, малките се движат с възрастните.

Храни се главно с насекоми и техните ларви. Любимата и храна са едрите гъсеници на различни вредители по дърветата. Понякога се храни и с плодове.

Чинка

По размери чинката прилича на врабче. Главата на мъжкия е трицветна: челото е черно, темето и тилът сивопепеляви, бузите медно кафяви. Гърбът е кафяв, а кръстът - зеленикав. Долната страна на тялото е кафеникава с по светъл корем. По крилата има две бели ивици. Крайните опашни пера са чисто бели. Женската има по-светло оперение.

Чинката е една от най-разпространените постоянно живеещи наши птици. Среща се в равнините и високо в планините. Често образува ята с други пойни птици.

Гнездовият период започва през месец март. Гнездото си прави високо по дърветата в основата на кроните. Изгражда го от малки клончета и мъх. От вътре го застила с перца, косми и растителен пух. Гнездото се строи само от женската, а мъжкият доставя строителен материал. Женската снася 4-7 бледо сини яйца изпъстрени с ръждивокафяви петна, които мъти 12-13 дни. Малката оставят в гнездото 2 седмици. За изхранването им се грижат и двамата родители. Отглеждат две-три поколения годишно.

Чинката се храни с насекоми, ларви, семена на дървета и треви, с листни пъпки.

Скорец

За България скорецът е прелетна птица. Долита през февруари, март и отлита в началото на ноември. Прекарва зимата по островите на Бяло море. Отделни ята могат да останат и през зимата. Също така отделни екземпляри, които населяват северните части на Европа, зимуват у нас. Най-често се среща в равнините. Обитава гори, паркове, овощни градини и др., обрасли със стари хралупести дървета.

През пролетта и лятото оперението на мъжкия скорец е тъмно с пурпурен метален блясък и малки бели капковидни петна по върховете на перата и по гърдите. Клюнът е жълт. През есента и зимата загубва металния блясък, петната по гърдите стават по-големи, а клюнът кафяв. Женската има по-слабо изразен метален блясък, а младите екземпляри са сивокафяви.

Дроздът гнезди в хралупи, в пукнатини на скали, под покриви на къщи и др. При подходящи условия образува малки гнездови колонии от по няколко двойки. Изгражда гнездото си от слама, суха трева и пера. Женската снася от 4 до 8 бледосинкави яйца, които мъти две седмици. Малките се изхранват и от двамата родители. Те отглеждат по две поколения на година.

Храни се с насекоми и ларвите им, охлюви, червеи, семена и плодове. Основната му храна обаче е насекоми-вредители, поради което се счита за полезен, но понякога напада и плодове в овощните градини.

Сивата врана

Сивата врана има двуцветно оперение. Главата, гърлото, крилата и опашката са черни, а останалата част от тялото е сива.

Обитава открити полета и окрайнини на гори. Понякога се среща и в по-високи планински полета. Сивата врана гнезди високо по единични дървета, в залесителни пояси и по окрайнините на гори, рядко прави гнездата си по скали и по покриви на запустели сгради.

Гнездото е изградено от клони, коренчета и треви, а постелката е от вълна, косми и пера. През март април женската снася от 4-5 синьо зеленикави яйца, изпъстрени с кафяви точки и петна. Излюпват се след 18-20 дни.

Сивата врана е всеядна птица. През зимата се храни с отпадъци и семена, през пролетта и есента с различни гризачи и семена, а през летните месеци - с насекоми. Смята се за полезна унищожава голямо количество насекоми, но понякога вреди, разравя почвата и се храни с посевни семена.

Голям синигер

Горната страна на главата, гърлото и гушата са черни със синкав метален блясък. Бузите са бели, гърбът е маслинено зелен. Гърдите и коремът са лимоновожълти. Крилата са гълъбовосиви с светла напречна ивица, опашката е кафява с бели петна по външните пера. Оперението на женската прилича на мъжкия, но има по- бледа окраска.

Големият синигер е постоянна птица. Разпространен е както в планините, така и в равнините. Обитава смесени, иглолистни, широколистни гори и овощни градини. През зимата слиза и в населените места.

Гнезди в хралупи. Женската строи гнездото сама, от листа, коренчета, пера и косми. През април снася до 15 бели яйца с ръждивочервени шарки. Мъти две седмици. Двамата родители изхранват малките. Те напускат гнездото след 17 дни. Отглеждат по две поколения годишно.

Големият синигер се храни предимно с насекоми. За една година двойка синигери заедно с малките от двете люпила изяждат около 75 кг вредни насекоми. През зимата се хранят със семена, пъпки и плодове.

Той е извънредно полезен.

Розов скорец

По размери розовият скорец прилича на обикновения скорец. Гърдите и коремчето са розови, а останалите части на тялото - черни със синкав блясък. На главата има качулка от удължени пера. Оперението на женската е с по-убити тонове и качулката е по-къса. Гръбната страна на младите индивиди е светло кафява, а коремната белезникава.

Розовият скорец е прелетна птица. Долита периодично на ята през април и отлита в края на август. Обитава равнини, степи, хълмисти райони, каменисти места.

Гнезди на колонии. Гнездото си прави на дупки, под камъни, на сипеи, в пукнатините на скали, а понякога и на открито. Гнездото си строи от суха трева, сламки и пера. Снася от 3 до 8 бледо сини яйца. Мъжкият и женския люпят яйцата 12-14 дни. След 24-25 дни малките започват да летят и напускат гнездото.

Основна храна на розовият скорец са скакалците, които лови по земята или във въздуха. Изяждат по 200-300 скакалци дневно обща храна по тежка 2-3 пъти от теглото му. Рядко използва семена и плодове.

Скалният орел е най-едрият наш орел. Тилът и задната част на шията са жълтеникавосиви със златист отенък. Горната част на тялото е тъмнокафява, а долната по-светла. Крилата са черни, а опашката светлопепелява. Женската е по-едра от мъжката.

Скален орел

Скалният орел е постоянна птица. Среща се твърде рядко по недостъпни места но Стара планина, Рила и Родопите.

Размножителният период започва през февруари-март. Гнездовата двойка която е постоянна, прави две три гнезда по недостъпни скали и гнездят в някои от тях в няколко години последователно. Гнездото е голямо, изградено от клони и трева. Всяка година гнездовата двойка го дооправя и след няколко години натрупва голям куп от клони с диаметър 2-3 м и височина 1-2 метра. В края на март женската снася 2 рядко 3 броя сивозеленикави светлобелезникави яйца, изпъстрени с ръждивокафяви петна. Женската мъти около 45 дни. Първите дни женската храни малките с полусмляна кашица, която повръща, а по-късно донася жертвата цяла в гнездото, като откъсва парчета и дава на малките. Малките напускат гнездото след 80 дневна възраст. Едва през август стават напълно самостоятелни. Половата им зрялост настъпва след 4-5 години.

Скалният орел се храни с гризачи, птици, дребни хищници и рядко с мърша.

Черешарката

У нас черешарката е постоянна птица. Броят и нараства през зимата, когато идват да зимуват екземпляри от по-северните страни. Обитател е на широколистни и смесени гори, стари паркове и градини. Рядко се среща в иглолистни гори.

По размери тя прилича на скорец. Има характерна масивна човка сивосинкава през размножителния период и охренокафява през останалото време. Главата на мъжкия е светлокафява с пепелява ивица през врата. Гърбът, плешките и надкрилията са шоколадовокафяви. Маховите пера на крилата са черносиви с метален блясък и с белезникава напречна ивица. Опашните пера са чернокафяви с бели върхове. На гърлото има голямо черно петно. Гърдите са светлочервени, а коремът белезникав. Главата на женската е по-светла, а перата на опашката са без метален блясък. Младите имат по-светло оперение и нямат черно петно на гърлото.

Черешарката гнезди ниско по дърветата. Гнездото е построено небрежно от малки клонки. Застила го с дръжки на различни плодове, косми и малки перца. Женската снася от 4 до 6 светлозеленикави яйца с виолетовосиви петна и шарки. Мъти яйцата 14 дни. През това време мъжкият я храни. Малките остават в гнездото около две седмици. Родителите ги хранят с насекоми и гъсеници. Годишно отглеждат по две поколения.

Храни се главно с плодове на овощни дървета череши, сливи, вишни и др., на които разчупва костилката и изяжда семената. За храна използва също плодовете на ясен, бук, липа, дъб, а през лятото насекоми и техните ларви.

Горска дърволазка

Горската дърволаска е голяма колкото синигер. Горната страна на тялото е ръждивокафо с удължени светли петна. От двете страни на главата има надлъжна бяла ивица. Долната страна на тялото е чисто бяла. Човката е тънка, дълга и завита на долу. Опашните пера са твърди и остри. Няма полов диформизъм.

Горската дърволаска е постоянна птица. Широко разпространена по високите планини. Обитава смесени, широколистни и иглолистни гори. През зимата слиза в равнините.

Размножителният период започва през март. Гнезди в хралупи или в цепнатини на дървета. Гнездото се строи от клончета, тревички и лико, а вътре застила гнездото с мъх, перца и косми. Снася 5-7 яйца с червеникавокафяви петна. Женската мъти 14 дни. Двамата родители хранят малките с насекоми. След 15 дни те напускат гнездото. Отглеждат по две поколения годишно. Горската дърволаска се храни с гъсеници, ларви на листояди, корояди и други вредни насекоми. Храната си търси по кората на дърветата, движейки се спираловидно по ствола на дървото нагоре.

Жълта овесарка

Жълтата овесарка прилича на домашното врабча. Главата, шията, и коремът на мъжкият са жълти. Гърбът е червено кафяв с надлъжни рески, а кръстът и гърдите са ръждиви. При женската жълтият цвят на оперението е със зеленикав оттенък.

Жълтата овесарка е постоянна птица. Среща се в равнините и планините. Обитава ниви, ливади, широколистни и смесени гори.

Гнездовия период започва през март. Женските правят гнездата в плитки ямички в земята или по храстите, ниско над земята. Гнездото е изградено от трева и коренчета. Застлано е с косми и мъх. Женската снася 3- 5 бели яйца с розов оттенък, покрити с ръждиви петна и точки. Женската мъти две седмици. Малките напускат гнездото след 12 дни.Отглеждат две, три поколения годишно.

Храни се с разнообразна храна- през лятото главно с насекоми. През останалите сезони в храната и преобладават семена на плевели и житни култури.

Бяла стърчиопашка

Задната част на главата, врата, подбрадието и гърдите на мъжката са черни. Челото, бузите и коремът са бели. Гърбът е гълъбовосив. Крилата са тъмно сиви. Външните части на опашните пера са бели. При женските черният цвят на оперението е със сивкав оттенък.

Бялата стърчиопашка е прелетна птица. Долита в началото на март и отлита през октомври. Зимува в Африка и по островите в Средиземно море. Понякога отделни екземпляри зимуват и у нас. Среща се както в равнините, така и в планините. Обитава бреговете на реки, блата, езера и други водоеми. Гнездовият период започва през април. В корени на дървета прави гнездото, също така в скални цепнатини.Изградено е от треви, коренчета и листа, а вътре е застлано с трева, мъх, вълна и косми от различни бозайници. Женската снася 5-6 сиво-сини яйца изпъстрени с по-тъмни черти. Мътенето продължава две седмици. За изхранването се грижат и двамата родители. Малките напускат гнездото след 12 дни. Отглеждат по две поколения годишно.

Бялата стърчиопашка се храни с насекоми, които лови във въздуха, блатната растителност и в плитки потоци.

Белобуза гъска

Белобузата гъска (Branta leucopsis) е средно голяма птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 1,1 и 2,3 кг. Дължина на тялото 66-75 см, размах на крилете около 125 см.Белобузата гъска често изгражда гнездата си по високи планински склонове, далеч от хищници (основно полярни лисици и бели мечки), но също и далеч от хранителни ресурси. Както при повечето гъски, малките не се хранят от възрастните. Вместо родителите на донасят храна, малките биват сваляни на места, където могат да се хранят. В миналото се е считало, че възрастните пренасят своите малки.

Брезов певец

По размерите си брезовият певец е по- малък от врабче. Отгоре е сивокафяв, а отдолу е по- светъл. "Веждите" му са белезникави или светложълти. Върху събраните крила няма светла ивица. Краката са светли. Женската почти не се различава от мъжкия. Брезовият певец е доверчива и подвижна птичка. Призивните му звуци са нежно, свирещо "фюит", а песента е без силни, скърцащи и дрезгави звуци.В гористите ивици на Европа долита, когато времето окончателно се стопли- края на април или началото на май. Заселва се предимно в разредени широколистни или смесени млади гори, покрай горски поляни, обрасли с храсталак, на края на гора, по подраста на сечища, понякога дори в млади борови и смърчови култури. От края на август, а най- масово през септември отлита към топлите страни. Зимува в Африка. Гнездото си прави на земята, а понякога на ниски смърчове. Снася от 5 до 7 яйца, които мъти главно женската в продължение на 13 дни. В изхранването вземат участие и двамата родители.

Буков певец

Буковият певец (Phylloscopus sibilatrix ) е птица от семейство Коприварчета . Среща се и в България.Буковият певец достига 12 сантиметра Той е със лимоненожълти вежди и гърдите са му лимоненожълти гърбът е зеленикав.

Врана

Черната врана (Corvus corone) е средно голям представител на семейство Вранови (Corvidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Много прилича по телосложение на Сивата врана (Corvus cornix), с която понякога са смятани за два подвида на един вид. За отбелязване е, че и двата вида обитават определени ареали, почти не припокриващи се един с друг. Дължината на тялото и е около 45–47 см, размаха на крилете — 93–103 см и тежи около 600 гр. Краката са и черни на цвят, добре развити и силни, може да ходи или подскача. Крилете също са силни и добре развити, полета ѝ е плавен и ритмичен, със сравнително ниска честота на маховете. Гласът и е характерното за враните грачене.

Глухар

Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стебло или клон на дърво и да пострада.

Голям воден бик

Големият воден бик (Botaurus stellaris) е птица от Семейство Чаплови. Обитава влажните райони на Европа и Средна Азия. Има и малка популация в Южна Африка. Оцеляването на чудатата птица е силно застрашено, поради унищожаването на влажните зони в местообитанията й, с цел превръщането на земята в земеделска.

Обитава тръстикови масиви и има оперение, което толкова добре се слива с тях, че трудно бихте я различили от растителността наоколо. В България се среща на няколко места, но може да се види рядко. По-вероятно е птицата да бъде чута, отколкото да се види. Когато се движи между тръстиките е много безшумна, а усети ли опасност, застива и изправя врата и главата си вертикално. Присъствието й може да се усети по характерните звуци, които издава. Това важи с особена сила за мъжките - по време на размножителния период – наподобяват мучене на бик. В по-тихи местности могат да бъдат чути на повече от 2-3 км.

Ястреб

Големият ястреб (Accipiter gentilis) е граблива птица от семейство Ястребови

Дължината на тялото му е 53-66 cm, размаха на крилете 100-120 cm и тежи между 650 и 1 500 g.Хищна птица, 85% от храната му се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15% се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни

Голямо черноглаво коприварче

Голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) е птица от семейство Коприварчета. Среща се и в България.Дължината на тялото достига 14 сантиметра.Оперението е сиво темето е черно при мъжките а при женските е кафяво и при младите.Хранисе с насекоми.Снася до 6 яйца.

Горска чучулига

Горската чучулига е единственият вид чучулига, чийто живот е свързан с дървесна растителност. Малко по- дребна е от полската. Опашката и е по- къса, отколкото на другите чучулиги и на главата си понякога има качулка от разрошени перца. "Веждата" и над очната ивица е светла. Гърбът е кафеникав и изпъстрен с по- тъмни петна. Гърдите и също са изпъсрени. Гнезди по земята, по покрайнините на горите, по изгорели сечища и изкуствени горски насаждения. Прелетна птица е, но в Средна Азия зимува. Женската е малко по- дребна от мъжкия и не се различава особено от него. Този вид чучулиги изобщо е малоброен и никъде не се среща в голям брой. Долита почти веднага след полската чучулига. Отлита в края на септември и зимува най- вече в страните от Южна Европа и донякъде Северна Африка. Най- често прави гнездото си под млади борчета и хвойнови храсти, но също и сред трева, в изровена от самите птички и непокрита с клонки дупка. Гнездото прави от сухи стъбълца и листа от житни треви, придава му кълбовидна форма и от вътрешната страна го прави много гладко и красиво. Люпилото е от 4 до 6 яйца. Мъти само женската, а през това време мъжкият я храни.

Горска улулица

Сравнително едра сова, доближаваща се до размерите на гълъб. Размахът на крилата е около 94—104 cm[2], дължината на крилото е 26—31 cm. Теглото и достига 360—650 g. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера — “уши”. Крилата са закръглени, а опашката е къса. [3] Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки.

Качулат синигер

Цветът на оперението му е кафеникав,долната страна е по-светла.Бузите му са светли,а на главата си има добре различима качулка.Качулката на женската е по-къса.При пленничество привиква по-трудно от другите синигери и не живее дълго.

Земеродно рибарче

Земеродното рибарче (Alcedo atthis) е птица от разред Coraciiformes (Синявицоподобни), сем. Alcedinidae (Земеродни рибарчета).

Земеродното рибарче се среща в почти цяла Европа, в Южна Азия, до северна Африка, на изток до Япония и някои острови в Тихия океан. Среща се и в България около езера, блата, реки. В някои държави е застрашено поради замърсяване на околната среда и унищожаване на местообитанията му.

Земеродното рибарче е красива синьо-зелена птица, невероятно приспособена към живот на речния бряг. Макар че е доста ярка, не се открива лесно.

Тялото на земеродното рибарче е дълго до 15-на см и тежи около 40 грама, а размахът на крилете му е 25 см. Мъти 20-на дни – по 6-7 яйца.

Кос

Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 сантиметра (9,25–11,4 инча), имат дълга опашка и тежат 80–125 грама (2,8–4,4 унции). Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата. Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите.

Крайбрежно шаварче

Дължина на тялото: 13 см. Оперение: През всички възрасти и сезони оперението отгоре е охристокафяво, с по-тъмни надлъжни ивици, главата е почти черна, с ясно очертани бели вежди, краката са сиви. Може трудно да се отличи от мустакатото шаварче, което е с по-тъмни бузи. Издаващи звуци: Къси строфи и продължителни трели. Биотопи: Обитава брегове на реки, канали, блата и езера, обрасли с гъста растителност.

Кукувица

'Кукувиците' са близки до семейство врабчови. Много от тях снасят яйцата си в гнездата на други птици. Най-известният пример е европейската обикновена кукувица. Малкото ѝ, което се излюпва в гнездото на другата птица, изхвърля навън всички останали. Но някои видове от това семейство (американски кукувици, роудрънърс и др.) сами си изграждат гнездата в дървета, храсти и дори на земята.

Кукувиците имат различна големина. Те са с тънки тела, дълга опашки и здрави крака. Повечето обитават горите, но някои предпочитат по-отворените полета. Предпочитаната храна са насекомите и особено косматите гъсеници, които са отбягвани от другите птици.

Къдроглав пеликан

Птиците с най-големия клюн са пеликаните. Те са и едни от най-едрите летящи птици на Земята. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Под долната си челюст пеликаните имат огромна кожна торба, в която поместват уловената риба.Те се хранят с риби:цаца,шаран,моруна,пъстърва и други рибни видове.От всичките тези риби любимата им храна е шаран.Често се вижда в реките,защото там има много риба шаран.Женската снася 2-3 бледосини яйца, които се мътят 2 седмици. Перата на малките поникват за 10 дни. Гнездото на къдроглавите пеликани е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано с меки пера и листа. Родителите хранят малките си с полусмляна риба.

Сива чапла

По размери сивата чапла прилича на щъркел. Главата й е бяла, отстрани с черна ивица, която назад образува черна качулка. Шията и коремъ са светлосиви. От предената страна на шията има черни петна, които образуват надлъжна пунктирана линия. Гърбът, крилата и опашката са пепелявосиви. Няма полов диморфизъм. Главата и шията на младите екземпляри са сиви. Горната страна на тялото им е тъмносива с кафяв оттенък, а долната е бяла с матовочервени надлъжни резки.

Сивата чапла е прелетна птица. Долита през март и отлита през септември - октомври. Зимува в Северна Африка. Отделни екемпляри остават да зимуват у нас. Обитава разливи на реки, блата, езера, язовири и други водни площи.

Гнезди по еденично или на колонии край водоеми, богати на риба. Гнездото си строи високо по дърветата и рядко по земята. То е голямо, конусовидно. Изградено е от тънки клони, тръстика и шавар. Отвътре е застлано с тънки клончета, корени, сламки и пера. През април женската снася 4 - 7 бледосини яйца, които женската и мъжкият мътят 26 - 27 дни.Мътенето започва веднага след снасянето на първото яйце, затова малките от гнездо са на различна възраст. Малките напускат гнездото на 6 - 7-седмична възраст. Известно време след това цялото семейство се движи заедно и едва в началото на есента семейството се разпада.

Сивата чапла се храни с животинска храна: риби, гущери, мишки и насекоми.

Морски орел

Дължина на тялото: 80 см, Размах на крилата: 220 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила; главата и шията са белезникави; клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу; опашката е къса, заоблена и бяла. Младите са с тъмнокафява окраска и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред. Биотоп: Обитава крайбрежия на морета, реки и езера, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Сивогуша горска завирушка

Сивогушата завирушка (Prunella modularis) е дребна пойна птица, срещаща се и в България. Обитава планини, достига 15 сантиметра.Сивогушата завирушка снася до 3 или 5 бледо сини яйца в края на март - юни малките се излюпват след 13 дни.

Син синигер

Дължина на тялото: 12 см. 0П: Челото е бяло, а темето и тилът - сини. Бузите са бели, оградени с черна ивица, съединена с черното гърло, гърбът е зелен, крилата и опашката са сини, а гърдите и коремът — лимоненожълти. От белоглавия синигер се отличава по окраската на главата и на тялото отдолу. Издаващи звуци: Брачната песен е от къси трели. Често издава звъчливо „ци-ци-цирр". Биотопи: Обитава паркове, градини, крайречни насаждения и покрайнини на гори в равнини и предпланини. През зимата често се среща и в селища, на ята с други видове синигери.

Сова

Както повечето совоподобни е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има "уши" от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове.

Хранят се предимно с дребни гризачи, като мишки и полевки, което ги прави много ценен и незаменим инструмент за регулиране на екологичното равновесие и контрол на числеността на популациите на дребните гризачи. Ловува обикновено нощем от засада използвайки зрението и слуха си, които са превъзходно развити. Може да ловува успешно употребявайки и само едно от сетивата си, слухът ѝ е толкова развит, че може да локализира по шума скрит под листа и трева, невидим за окото гризач и да го залови. Възрастните птици обикновено имат целогодишна ловна територия, която познават добре. При липса на достатъчно гризачи или зимно време с дебела снежна покривка ловят и дребни птици. Лови и понякога по-едри насекоми, като скакалци и бръмбари.

Сойка

Дължина на тялото: 34 см. Оперение: Оперението е сиво-кафяво, с червеникав оттенък. Много характерна е комбинацията от бяла надопашка и сини и бели петна по крилата. На главата има малка качулка от щръкнали пера, а отстрани черни мустаци. Издаващи звуци: Няма своя брачна песен, а често имитира звуци на други птици. При уплаха издава „крааак". Биотопи: Обитава широколистни и смесени гори, паркове, градини.

Тръстиков блатар

Дължина на тялото: 52 см. Размах на крилете: 122 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с двуцветна окраска — главата, гушата, по-голямата част от маховите пера и опашката са светлокафяви, а върховете на крилата и останалите части на тялото — тъмнокафяви. Женската е тъмнокафява, като главата, гърлото и плещите са кремави. Младите наподобяват женската, но са по-охристи. Издаващи звуци: През лятото рядко издава силни крясъци. Биотопи: Обитава водоеми, обрасли с гъста растителност. Понякога образува малки разредени колонии. При миграции и зимуване се среща и в открити места.

Червена каня

Дължина на тялото: 63 см, Размах на крилата: 185 см. Оперение: Има малки възрастови различия. Понякога „увисва” във въздуха и разклаща опашка. Възрастните отгоре са ръждиво-кафяви с белезникава глава и черни махови пера. Опашката е дълга, дълбоко врязана и с черни върхове; гърлото е белезникаво с черни резки, а останалата долна част от тялото е ръждивокафява с черни щрихи. При полет ясно се забелязват две големи бели петна на крилата отдолу. При младите главата и тялото са светлоръждиви с кафяви пъстрини. Биотоп: Среща се в равнинни гори в открити пространства. През зимата и миграция скита поединично или на малки ята, предимно по морския бряг.

Червеногръдка ( червеношийка )

Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населини места.

Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 - 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 - 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.

Белоопашат мишелов

Дължина на тялото: 50–61 см; Размах на крилете: 130-150 см. По-едър е от обикновения мишелов. Оперението варира от светлооранжево до тъмнокафяво, най-често срещани са птиците с ръждив цвят. Характерна за вида е светлата опашка и тъмните „слабини“. Някои възрастни птици са с много светла, почти бяла глава.

Египетски лешояд

Дължина на тялото: 65 см. Размах на крилете: 170 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. Възрастните са с характерно бяло оперение с черни махови пера, а предната част на главата и гушата, както и гърлото са голи, с жълта кожа. Младите са черно-кафяви със светли петна по върховете на перата. Рее се и планира на средни и големи височини с хоризонтално опънати или слабо спуснати крила. Ловува с махов полет ниско над земята.  Обитава карстови райони, вулканични скали, льосови брегове и пясъчници, предимно в равнини и предпланини. Понякога гнезди близо до селища. Мигрира поединично или в малки групи с други соколоподобни видове — обикновен мишелов, малък креслив орел, малък орел, черна каня.

Ливаден блатар

Дължина на тялото: 39–50 см; Размах на крилете: 96–116 см. В оперението на мъжкия преобладава сивият цвят. Първостепенните махови пера са черни и по дължината на крилете има черна ивица. Подкрилията са светли с кафяви петна, за разлика от полския и степния блатар, които са със светли подкрилия без напетнявания. Женските са кафяви, по-тъмни отгоре и по-светли отдолу, имат бяло петно на кръста и тъмни ивици по дължината на крилете. Младите са с ръждивочервени подкрилия и долна страна на тялото.

Малък креслив орел

Дължина на тялото: 62 см. Размах на крилете: 145 см. 0П: Има възрастов диморфизъм. Възрастните са с кафяво оперение. Могат трудно да се отличат от възрастните на големия креслив орел по малко по-дребното тяло и по това, че при полет маховите пера отдолу са черни, а подкрилията — кафиви (при големия креслив орел е обратното). Младите са шоколадовокафяви, с добре оформено жълто петно на тила, надкрилията са с два реда бели петна, характерен отличителен белег от младите на големия креслив орел. Тялото отдолу е изпъстрено със светли щрихи. Издаващи звуци: През размножителния период често издава пискливо "ви-й-ик, ви-и-ик", а през другите сезони — повтарящ се крясък "кийе-кийе", наподобяващ джавкане на малко куче. Биотопи: Обитава широколистни и смесени гори до открити пространства. При миграции образува разредени ята в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли.

Малък орел

Дължина на тялото: 42–51 см; Размах на крилете: 110–135 см. Има светла и тъмна фаза на оперението. При светлата фаза оперението отдолу е бяло с тъмни махови пера, а при тъмната фаза то е изцяло кафяво. И при двете фази оперението отгоре е кафеникаво с просветляване в задната част на покривните пера. Характерно е разсветляването на най-вътрешните 3 първостепенни махови пера, образуващи по-светъл „прозорец“ на границата с второстепенните.

Малък ястреб

Дължина на тялото: 35 см. Размах на крилете: 62 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият е по-дребен, тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 - 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу — чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издаващи звуци: В брачен полет — провлачено “кю-кю", в гнездото — силно „кик-кик", при опасност — отривисто “кирк”. Биотопи: Обитава предпланински и планински гори. При миграции и зимуване се среща поединично в равнини и селища.

Орел змияр

Дължина на тялото: 62–69 см; Размах на крилете: 162–178 см. Крилата и тялото отдолу са изцяло светли с по-тъмни напетнявания. Главата и гушата са кафяви и контрастират със светлото тяло. При някои млади индивиди отдолу липсват напетняванията и гушата също е по-светла, поради което изглеждат изцяло бели. При ловуване често „увисва“ във въздуха.

Осояд

Дължина на тялото: 56 см, Размах на крилата: 142 см. Оперение: Има малки възрастови различия. Възрастните са с полиморфна окраска – отгоре по тялото е тъмнокафява, а отдолу варира от едноцветнокафява до белезникава, изпъстрена с кафяви препаски и резки. Главата е сивопепеплява. При младите тялото отгоре, особено главата и надкрилията са изпъстрени с охристобелезникави неясни петна; оперението отдолу е кафяво като при възрастните. При полет се отличава от мишеловите по профила на тялото при реещ полет (хоризонтален), малката глава, тънката шия и опашката. Биотоп: Обитава гори, а при миграци – и открити пространства.

Черен щъркел

Дължина на тялото: 97 см. РK: 150 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. При възрастните гърдите, коремът и подопашката са бели, а останалото оперение черно със зеленикав метален блясък. Клюнът, юздичката и краката са яркочервени. При младите главата, шията и гърдите са тъмнокафяви, а останалата горна част на тялото е кафява без метален блясък, а клюнът, юздичката и краката - маслиненозелени. Издаващи звуци: В гнездото — разнообразни звуци и по-рядко от белия шъркел трака с клюн. Биотопи: Обитава равнинни и полупланински широколистни гори, проломи, ждрела, язовири, оризища и рибарници с богата растителност. Мигрира на ята до 250 - 300 индивида, рядко в смесени групи с бели щъркели, пеликани и едри грабливи птици.

Бял щъркел

Дължина на тялото: 110 см. Размах на крилете: 160 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. При възрастните първостепенните махови пера са черни, а останалото оперение бяло. Клюнът и краката са яркочервени. При младите маховите пера са с кафяв оттенък, клюнът и краката са кафеникавочервени. Издаващи звуци: В гнездото често трака с клюн. Биотопи: Обитава населени места без централните части на градовете, разнообразни влажни зони, ливади, оризища и обработваеми площи. При миграции образува големи хаотични ята до около 20 000 индивида, които летят с реещ полет. Поединично или на малки групи се присъединява кьм ята от пеликани, черни щъркели и грабливи птици. Отделни индивиди (болни, ранени, опаразитени) остават през зимата.

Зеленоножка

Дължина на тялото: 34 см. Размах на крилете: 52 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата, шията и гърдите са с черно-сиво оперение, горната част на тялото е маслиненокафява, коремът е тъмносив, а подопашкатя — бяла. Челото е с яркочервена рогова пластинка. Младите отгоре са кестенявокафяви. Подбрадието е белезникаво, гърдите отстрани, коремът и слабините са жълто-кафяви с жълтеникави препаски, а роговата пластинка е малка. Издаващи звуци: При опасност — характерен вик “крруук". Биотопи: Обитава разнообразни влажни зони, както в равнини, така и в предпланини. При миграции се среща поединично в равнинни водоеми.

Крещалец

Дължина на тялото: 25 см. Размах на крилете: 42 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. Възрастните отгоре са кафяви с черни ивици, главата отстрани и долната част на тялото са пепелявосиви, а слабините — черни с бели препаски. Младите отдолу са охристи. От пъструшките се отличава по дългия клюн и характерния крясък. Издаващи звуци: Наподобяват квичене на свиня. Биотопи: Обитава влажни зони.

Ливаден дърдавец

Дължина на тялото: 22–25 см. Наподобява пъдпъдъка, но е с по-дълги шия и крака. Оперението е жълто-кафяво, шията и веждата са сиви. Най-често може да се регистрира

по обаждането, предимно нощем и рано сутрин.

Черен кълвач

Дължина на тялото: 51 см. Размах на крилете: 66 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият е черен, само челото, темето и тилът са червени. При женската тилът е червен. Младите са с кафяв оттенък, а главата е червена и изпъстрена с малки черни перца. Издаващи звуци: През пролетта силно “барабани" с клюна по дърветата, често издава кресливо „кри-кри-кри" или провлачено “миююю-миююю-миюю", наподобяващо крясъка на обикновения мишелов или мяученето на котка. Биотопи: Обитава стари широколистни, смесени и иглолистни гори, предимно в планините.

Малък пъстър кълвач

Дължина на тялото: 14 см. Размах на крилете: 26 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. При мъжкия предната част на гърба е черна, а останалата — черно-бяла. Челото е белезникаво, темето и тилът са червени, а отдолу е белезникав, с черни щрихи по слабините и напречни пъстрини на подопашката. Женската няма червено на главата. Младите отдолу са охристи, с многобройни петна. Издаващи звуци: Силно “кикикики", което наподобява крясъка на малкия сокол. Биотопи: Обитава гори, паркове и градини.

Голям пъстър кълвач

Дължина на тялото: 23–26 см; Размах на крилете: 38–44 см. От другите пъстри кълвачи се разпознава по размера, черната ивица, която достига до края на тила и продължава надолу към раменете и към предната част на гърдите. Друг основен белег е наситено червеното подопашие и светлият, без напетнявания корем. Мъжките са с червено петно на тила, а женските не. Младите имат червено теме, но също са без напетнявания по гърдите и корема, което ги отличава от другите кълвачи.

Обикновен пчелояд

Дължина на тялото: 25–29 см; Размах на крилете: 36–40 см. Изключително пъстра птица с ярки цветове. Шията е светложълта и е отделена от светлосиния корем с черна „огърлица“. Темето, гърбът и част от крилата са тъмночервено-кафяви. В полет правят впечатление „триъгълните“ крила и издължената опашка, на която средните пера са удължени и заострени.

ТАРАЛЕЖ
(Erinaceus e uropaeus) 

 

На дължина таралежът достига до 30 см. Гърбът му е покрит с бодли. На основата - кафяви, по средата - бели, върховете им са също бели с кафяв пояс. Двете страни на тялото и коремът са тъмнокафяви, а гърдите бели. Води нощен начин на живот - през деня почива в гнездото си, което строи на закрити места в трапчинки по земята, а през нощта излиза да търси храната си. При захлаждане през есента построява по широко гнездо и в него заспива дълбок сън. Телесната му температура спада до 1,5 градуса целзии. Събужда се чак през пролетта, когато времето се затопли.
   Размножаването се извършва през пролетта. Женската ражда само един път от 3 до 6 малки. Продължителността на бременността е до 6 седмици.
   Храни се главно с насекоми, вредители на селското и горско стопанство, понякога и със змии, мишевидни гризачи и др.
   Полезната дейност, която таралежът извършва в природата, е огромна. С право е поставен под закрила на Закона за защита на природата.

 ДИВА КОТКА
(Felis silvestris)

   Обитател Дивата котка е типично горско животно. Среща се в цялата страна, както в равнините така и в планините. Активна е през нощта, а денят прекарва в сън. Крие се в дупки в скалите, понякога напуснати входовена язовци или лисици, където остава главно през зимата. През лятото води скитнически начин на живот.
   Тя е малко по-едра от домашната котка.Тялото е покрито с мека и гъста козина, кафяво сива на цвят. Женските са със слабо жълтеникъв оттенък. Муцуната е червеникъво жълта, а носът - месесточервен. На челото се виждат три надлъжни черни ивици. По дължината на гърба до опашката има две тъмни ивици, от които излизат на страни напречни тъмни шарки. Опашката й е пухкава с три - четири напречни ивици, а върхът и е черен.
   Размножителният период на дивата котка настъпва през февруари, или март. Раждат пет или шест малки през април или май. Отначало те са слепи и немощни. След проглеждането напускат скривалището и започват да се катерят по дърветата.
   Храната й зависи от местообитанието. В равнините напада фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, понякога сърнета и др.
   Дивата котка се смята за вредно животно и убиването й е разрешено през цялата година. Много често в природата се срещат и подивели домашни котки. По окраска те приличат на дивата, но имат по-къси и не толкова рунтави опашки. Също така липсва и бялото петно по гърдите, което ясно личи при дивите.

 БЯЛКА
(Martes foina)

  Белката е обитател главно на паркове, високостъблени гори с хралупести дървета, които използва за скривалище, скални цепнатини и др. Среща се както в равнините така и в планините. Също така и в населените место. Крие се в разрушени постройки, катери се по покривите, без да се страхува от човека.
   Окраската на гърба е тъмно кафява. На гърдите има голямо бяло петно, коeто се изтегля странично и на долу към предните крайници. Опашката е рунтава и служи на животното като балансьор при катеренето по дърветата и скачането по клоните. На дължина тялото й достига до 54 см, а опашката до 27 см.
   Размножителният период на белката настъпва през пролетните месеци. Продължителността на бременността е от 236 до 274 дни, в зависимост от възрастта на женската, а броят на малките е от 3 до 8. Те растат много бързо. На двумесечна възраст са вече напълно готови за самостоятелен живот. Отделят се и заживяват самостоятелно. Храни се с мишевидни гризачи и малки птици, рядко с безгръбначни и земеровки. Често напада катериците както по дърветата, така и в гнездата им. Понякога събира плодове от горски растения и насекоми.
   Белката се среща рядко в нашата природа. Макар и с ценна кожа, няма стопанско значение като ловен обект. Понеже унищожава много гризачи и има ценна кожа, може да се приеме за полезна.

НЕВЕСТУЛКА
(Mustela nivalis)

Невестулката е широко разпространена. Обитава обработваеми площи, ливади, храсталаци и др. Може да се види и в населени места, където се крие в зидове, натрупани дървета и др. Среща се както в равнините, така и планините.
   Тя е най-малкият, най-свирепият хищник от семейство порови. Гърбът е ръждиво кафяв, а коремът - бял. На дължина тялото достига до 27 см, а опашката е къса до 8 см с окраска като на гърба.
   Размножителният период настъпва през март-април. Продължителността на бременността е около 7 седмици. В зависимост от размерите на женската броят на малките е от 3 до 9.
   Храната й се състои главно от гризачи, рядко от птици, земноводни и др. Тънкото и гъвкаво тяло й позволява лесно да се вмъква в дупките на гризачите. Унищожава значително повече индивиди, отколкото са необходими за изхранването й. Прави запаси, като натрупва умъртвените животни на купчина. Рядко използва тези запаси. Храни се още с птички, зайчета, влечуги.
   Невестулката е хищно и безстрашно животно. Не отстъпва даже на по-големи и по-силни животни. Когато е в опасност се брани и хапе жестоко. Ухапаните места бързо се инфектират, затова се смята за отровна, доказано, че това не е вярно. Инфекциите се предизвикват от гнилостни бактерии, характерни за всяко месоядно животно.
   Невестулката е предимно полезно животно, защото унищожава много гризачи. Вредна е в населените места, където напада птиците. Оставена е под закрила на Закона за защита на природата. 

 ЧЕРЕН ПОР
(Putorius putorius)

 Черният пор е характерен за цялата страна с изключение на гъсти гори и открити степни места. Най-често се среща по брегове на реки, окрайнини на блата, обрасли с тръстика, в купища от камъни и дървета, в населени места, даже и в градовете, където се крие в мазета, складирани дърва, зидове и др. Понякога използва стари дупки на лисици и язовци. Рядко копае сам скривалището си.
   През зимата козината на черния пор е тъмно кафява до черна с ясно изразен блясък, а през лятото е тъмно кафява. Муцуната и краят на очите са бели, а между очите и около тях окраската е черна, което наподобява маска. На дължина тялото достига до 46 см, а опашката е около 13 см, черна и леко рунтава.
   Размножаването настъпва през март или април. Продължителността на бременността е около 40 дни. В зависимост от големината и възрастта на женската броят на малките е от 2 до 10. Малките живеят с майката почти до следващото лято.
   Храната на черния пор е разнообразна, в зависимост от сезона и обитанието. В селищата напада домашните птици, и по тези места той е вреден, но в горските насаждения, в обработваеми площи унищожава много вредни гризачи. За едно денонощие изяжда 12-14 мишки. След като се нахрани умъртвява още гризачи и ги натрупва като запаси, които рядко използва. Поради тази причина се счита за полезен в стопанството.

ЯЗОВЕЦ
(Meles meles)

  Язовецът се среща в гористи и тихи места. Леговището си прави на сухи места с рохкава почва. Обикновено той има един отвор, но понякога и повече. Използва леговището си няколко години под ред, но всяка година го преустройва. Постила го със суха трева и листа и го пази чисто.
   Той е най-едрият представител от семейство порови. На дължинадостига до 90 см. Тялото е тромаво, с къси крака и опашка - до 20 см. Козина й е груба и дълга. Гърбът и е сребриста сив, а шията, гърдите и крайниците - черни. Ушите също са черни, но с бели краища. Муцуната и челото са бели. От носа през окото и ухото зад тила се простира черна ивица.
   Размножителният период започва през пролетта, а при някои женски и през лятото. Бременността продължава 376 дни. Малките се раждат през пролетта. Броят им е от 3-4, рядко повече. Между дву и петмесечна възраст започват самостоятелен живот.
   Храната на язовеца се състои от насекоми и техните ларви, червей, яйца на птици, които гнездят по земята, различни плодове и др. Често напада царевицата и нанася вреда на селското стопанство. Активен е главно привечер и нощем. През лятото затлъстява, а през есента, когато трудно се намира храна, заспива зимен сън. Зимният му сън не е дълбок и непробуден.
   Язовецът се среща из цялата страна, но е рядък вид, затова е поз закрила на Закона за защита на природата.

 ВИДРА

 (Iutra iutra)

Видрата е малко по-едра от котка. Тялото и е удължено, гъвкаво и на дължина достига до 75 см. Опашката и е сравнително дълго до 50 см и масивна. Гърбът и е шоколадово кафяв, а коремът по-светъл. Между пръстите има плавателна ципа.
   Обитава скалисти брегове на реки, блата и езера. За скривалища използва дупки и скални цепнатини. У нас тя е рядък вид.
   Животът на видрата е тясно свързан с водата. Тя е отличен плувец. Гмурка се продължително време под вода. Много е предпазлива. На сушата е бавна, затова при опасност бързо се гмурка под водата.
   Размножителният период е през март-април. Женската ражда от 2 до 5 малки.
   Главна храна на видрата е рибата. Лови жертвата си изкусно под водата. Разнообразява храната си с жаби, раци, водни плъхове, насекоми и др. животни. На сушата излиза през нощта, като търси спящи и мътещи птици.
   Видрата по принцип е вредна, но поради факта, че числеността й рязко намалява, тя е записана в червената книга като изчезващ вид.

 СЪРНА
(Capreolus capreolus)

   През лятото окраската на сърната е светло кафяво до червено, а през зимата сива. Към средата на есента започва линеенето. През ноември на мъжкият опадват рогата. През декември започват да израстват нови рога, които отначало са хрущялоподобни, а през май вече са напълно развити. Дължината на сърната е до 120 см. Местообитанието на сърната са окрайнини на гори, сечища, поляни и други. През зимата слиза по-ниско.
   Тя е нощно животно. През есента и зимата образуват малки стада. През деня се крие в храсталаци, а вечер излиза на апаша. Храни се с трева, листа, пъпки, млади клонки и др. Размножителният период започва от средата на юли до средата на август.Размножителният период от средата на юли до средата на август. Бременността продължава до 9 месеца. Ражда едно две малки. Те придружават майка си до втората година.

 БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН
(Cervus elaphus)

 Окраската на елена през лятото е червено кафява, а през зимата сиво кафява. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката-кално мръсно бели. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. Израстването на нови рога започва веднага. Отначало те са хрущялоподобни, покрити с кафява козина, която през юли опадва. Дължината на тялото достига до 1,50 м, а теглото до 250 кг. Обитава окрайнини на гори и поляни. През зимата слиза по-ниско. У нас се среща във всички планини.
   Еленът е стадно животно особено през зимата. Еденично живущи са женските (кошутите) с малките си. Храни се с трева, листа, млади пъпки и други. Брачният перод започва от началото на септември до средата на октомври. Малкото се ражда в края на май, началото на юни. Свадбеният период е характерен със силното мучене на мъжките, които събират до 4 женски. 

 ДИВА СВИНЯ
(Sus scrofa)

  Окраската на дивата свиня е сиво кафява до черна. Малките прасета са сиво червеникави, с жълтеникави надлъжни ивици. Кучешките зъбино нарастват, като се показват навън и се наричат "бойници". Дължината на тялото достига до 190, а теглото до 300 кг.
   Местообитание - планини и планински вериги, обрасли с храсти и дървесна растителност. През зимата слиза и в равнините.
   Дивата свиня е нощно животно. В зависимост от количеството на храната образува по-малки или по-големи стада. Тя е всеядно животно. Храни се с растения, плодове, насекоми, гризачи, мърша и др. Брачният период е от ноември до януари. Бременността продължава 4 месеца. Женската ражда до 4 малки.

 ВЪЛК
(Canius Lupus)

  Гърбът на вълка е сиво жълтеникъв с черни косми по средата. Коремът е по-светъл. Опашката пухкава. Дължината на тялото до 1 м, а опашката до 50 см. Местообитание - планини обрасли с гъсти гори. У нас е повсеместен.
   Вълкът е активен при здрач и през нощта. Храни се с различни животни. Извърша есествен подбор - лови нещо болно или престаряли животни.
   Брачният период е от декември до януари. Бременността продължава до 65 дни. Ражда до 10 малки.

 ЛИСИЦА
(Vulpes vulpes) 

  Гърбът на лисицата е златисто кафяв. Върхът на космите е бял, коремът е по-светъл. Задната част на очите е черна. По принцип окраската на лисицата силно варира. Дължина на тялото до 90 см, а на опашката до 60 см. Местообитание - то е крайно разнообразно: скалисти места, разредени гори, долини на реки и др.
   Лисицата е нощно животно. Храни се с мишки, птици, зайци, гущери, насекоми и др.
   Брачният период е през януари и февруари. Продължава бременността до 56 дни. Ражда до 8 малки, рядко повече.