Историята на варненското село Гроздьово дава добри възможности за развитие на туризма в региона
03 юли 2011 / 09:02 | Общество | Радио "Фокус" - Варна
Варна. Историята на варненското село Гроздьово дава добри възможности за развитие на туризма в региона. Това каза в интервю за радио „Фокус” - Варна председателят на сдружение „За Гроздьово” Стефан Димитров. Една от целите на сдружението е чисто родолюбива и патриотична – издирването и съхраняването на историята на Гроздьово. От друга страна сдружението трябва да дава стимули, да генерира идеи във връзка с възраждането на село Гроздьово и особено развитието на село Гроздьово като едно от местата, което предоставя добри възможности за развитие на туризма. В района на село Гроздьово се 
намира дивечоразвъдната станция „Шерба, в местността „Бункера” в края на миналата година е приключил генералният ремонт и реконструкцията на хижата, която сега представлява модерен екокомплекс, носещ названието „Шерба”. „И съчетаването на историята на Гроздьово с туристическия поток, който очакваме да посещава Гроздьово създава добри възможнос
ти от една страна за развитие на туризма и от друга страна за популяризиране историята на село Гроздьово. Може би малко хора са се ровили в историята. Един от историците и краеведите родом от съседното село Дъбравино сам казва в предговора на книгата „Гроздьово вчера и днес”, написана от един гроздьовчанин преди две години, че историята на Гроздьово-Камчийския край, особено в античността и средновековието не е достатъчно изследвана, въпреки че има достатъчно данни за решаващо географско стратегическо значение на село Гроздьово”, каза още Стефан Димитров. Има данни, които показват, че село Гроздьово е с над 1 400-годишна история. Точна справка едва ли някой в момента може да каже, но още в римско време и преди това в околностите на Гроздьово е съществувал древноримски град Паниса или Панисус, разположен около река Камчия, който някъде около 576-а-586 година е бил окончателно опожарен и разрушен. Гроздьово или през средновековието, когато е носело названието Моста, е имало важно стратегическо място. Покрай селото е минавал т. нар. Римски път. В територията на дивечоразвъдника „Шерба” има старинна римска крепост или наблюдателница, на която е имало пост, давал светлинни сигнали, когато римският император е тръгнал от Рим на път за Марцианополис. Задачата на тази наблюдателница е била да предаде информацията по-нататък по пътя за Марцианополис, че след еди колко си време римският император ще бъде в Девня. В периода на турското робство също запазва стратегическото си място и е възлов път за Гроздьово по пътя за Айтоския проход. „И по думите на въпросния краевед Илия Бешковски, по време на турското робство, тогава вече село се е казвало Кьопрю-кьой, название, което всъщност отговаря на средновековното Моста или Дървения мост, в Гроздьово е бил разположен 3-хиляден турски гарнизон. А между сегашното село Гроздьово и село Цонево, около язовир „Елешница” е имало изграден турски затвор”, допълни Димитров. Тези исторически извори са свързани и с Руския паметник, който е открит преди няколко години в селото с активната подкрепа и с участието на Руското консулство във Варна и тогавашния консул на Руската федерация Анатолий Викторович. Този паметник е в памет на руските военни офицери, които са били погребани покрай т. нар. поход на генерал Дибич Задбалкански. Предполага се, че тук в Гроздьово е имало разположен и руски лазарет. В парка навремето, старите хора казват, че имало гробница с християнски кръстове, които по-ново време, след 9 септември, по една или друга причина са разрушени. „Но от думите на краеведа излиза, че там е имало 8 гроба и са били погребани костите на около 400 руски офицери и войници. Разбира се, не загинали в Гроздьово, а покрай похода на въпросния генерал. Това е за Руския паметник, което е още едно доказателство за стратегическото място на Гроздьово. Това се потвърждава и от други данни”, коментира Димитров. По думите му - преди Руско-турската освободителна война е имало поне 5-6 влизания на руски войски в България. Те са стигали до сегашния град Провадия, стигали са и до Камчия. При един от тези походи, те пряко не са атакували тогавашните Кьопрю-кьой и Гроздьово предвид на това, че турска крепост е бил силна, а са заобиколили Гроздьово и сегашния мост на река Камчия в Дъбравино, оттам със заход са атакували турските позиции. Гроздьово се слави с една богата история, свързана и с антифашистката борба, периода 41-а-44 година. Не случайно селото носи името на Гроздьо Желев. „Но това не пречи ние да отчетем разнообразието в исторически аспект. Така, че хората от Гроздьово и онези, които посещават Гроздьово в цялата пълнота и широка да са информирани и да знаят историята на Гроздьово. Разбира се, покрай тази идея има и много други”, допълни Димитров. Предстои реализация на още една хипотеза, за която Стефан Димитров е писал публикации в началото на промените във в. „Народна армия” и в. „Народно дело”, хипотезата, че българският цар Ивайло Бърдоква най-вероятно е роден в тогавашното село Моста и в последствие е станал управител на Овечката крепост. От несъгласието на управителя на Овечката крепост с централната власт във Велико Търново се е организирало и прословутото селско въстание на Ивайло. Тази идея е лансирана още през 80-те години на научна конференция във Велико Търново. Един от поддръжниците на тази идея е варненският историк проф. Николай Панайотов. Марияна ВАЛЕНТИНОВА
Учредиха "Сдружение за Гроздьово"
"Сдружение за Гроздьово" бе учредено по идея на организацията на БСП в Гроздьово. В него влязоха изтъкнати българи, чиито корени са от селото в община Долни чифлик, съобщиха от пресслужбата на социалистите. Целта е да се създаде т.нар. мозъчен тръст от различни по образование и професия хора, които да помагат за европейското развитие на селото. Паралелно с това бе учреден и Клуб за европейски проекти в Гроздьово. Той вече си има и офис, като оборудването е дарено от предприемачи.Двете събития в селото бяха уважени от народните представители от левицата Станка Маринчева и Иво Сеферов, както и от кмета на община Долни чифлик Борислав Натов, съобщиха още от БСП.
25 ноември 2011 | 13:10 | Агенция "Фокус"
Институции: Спортен комплекс ще се изгради във варненското село Гроздьово
Варна. През новия си кметски мандат кметът на варненското село Гроздьово Николай Облаков ще продължи със строителството в селото. В момента се строи спортна зала, многофункционален спортен център и спортна площадка. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна кметът на варненското село Николай Облаков. Той посочи, че в този момент продължава и рехабилитацията на пътя Старо Оряхово – Провадия в участъка на с. Гроздьово с дължина над 6 километра. Целта е преди да се асфалтира отсечката да се смени и канализацията за чиста и мръсна вода, защото селото в този участък няма канализация. Спортният комплекс в селото ще задоволява нуждите на цялата община Долни чифлик. Той включва четири малки зали за вдигане на тежести и за борба и голяма закрита спортна зала за хандбал, волейбол и баскетбол. Новост в Гроздьово е открития наскоро паметник на цар Ивайло. Според учени, Ивайло е роден по нашите земи - до моста на Тича, така се е казвало преди и селото. Идеята за построяването на паметника е на Стефан Димитров, който е председател на сдружение „За Гроздьово”. Николай Облаков гарантира, че селото е готово за зимата и подчерта, че са изчистени коритата на реките и зимата едва ли ще предложи неприятни изненади”. Заради затлачване на реката през 1999 г. е имало силни дъждове и наводнение. Тогава в Гроздьово са били наводнени много къщи и мазета.
Петко ПЕТКОВ
03 юли 2011 | 12:40 | Радио "Фокус" - Варна
Начало / Мнение
За присъствието на италиански военнопленници във варненското село Гроздьово радио „Фокус” - Варна разговаря със Стефан Димитров, председател на Сдружение „За Гроздьово”
Фокус: Г-н Димитров, Сдружение „За Гроздьово” има идея за създаване на обществен парк и монтиране на възпоменателна плоча за присъствието на италиански войници в селото. Вие сте председател на Сдружение „За Гроздьово” и събирате документи и информация за пребиваването на италианските военнопленници. Бихте ли ни разказали това, което знаете към момента? Как е възникнала тази идея и кого сте информирали, имате ли връзка с Италианското посолство вече?
Стефан Димитров: Сдружението е създадено през юни 2008 година и е регистрирано във Варненския окръжен съд. Има разработена програма за действие в близките няколко години. т е., 2012 година изтича. Тази година на общо събрание на сдружението беше направена една равносметка кое от приетата програма е изпълнено. Тази програма беше допълнена и обогатена с нови идеи. Освен това, в края на 2010 година, през месец декември беше организирана и проведена в Гроздьово научнопрактическа конференция „История и културно-историческо наследство на село Гроздьово”, където бяха съобщени нови научни факти във връзка с историята на Гроздьово. Възникнаха нови идеи и предложения. Като една от идеите е сбирката, музейна, която има преди всичко етнографски характер и беше открита преди общото събрание, да прерасне в един музей за историята на Гроздьово. Но по-конкретно за идеята за парк на дружбата между италианския и българския народ и възпоменателна плоча в чест на италианските военнопленници, които 43-а-44 година са пребивавали на територията на тогавашното село Раковец, днешното Гроздьово. До тази идея се стигна благодарение на активната дейност на г-н Илия Темелков, варненски краевед, който е родом от съседното село Яворово. Който активно събира материали, свързани с историята на Камчийския край и близостта на село Гроздьово до Яворово и Цонево му дава допълнителна мотивация по-активно да търси и набира материали, свързани с историята на село Гроздьово. Изворът на тази информация е именно този краевед, който общо-взето, историята, свързана с италианските военнопленници се заключава в следното – след смъртта на цар Борис, италианският крал праща за погребението почетна рота от италиански военнопленници, които, обаче, след погребението по стечението на определени обстоятелства, свързани с развитието на военните събития в Италия и известна промяна в поведението на Италия относно хода и резултатите, изхода от войната биват задържани като военнопленници. Най-голямата група от военнопленници е изпратена в село Гроздьово, където основно групата е имала задачата да участва в строителство на една железопътна теснолинейка. Която от местността „Синия вир” на съседното село има предназначението да извозва дървен материал за дървообработващия завод в тогавашното село Долни Чифлик. Основното им занимание в село Раковец, това е било участието в строителството на тази жп.теснолинейка. Имало е и по-малки групи, които са пребивавали в съденото село Цонево, доколкото ми е известно, включително и в село Долни Чифлик, където е било изградено трудовото горско стопанство „Тича”. Във верността към историята възникна и тази идея. Защото една от целите на сдружението е чисто родолюбива, патриотична. Издирването, съхраняването на историята на Гроздьово. От друга страна сдружението трябва да дава стимули, да генерира идеи във връзка с възраждането на село Гроздьово и особено развитието на село Гроздьово като едно от местата, което предоставя добри възможности за развитие на туризма. Знаете, че в района на село Гроздьово освен дивечоразвъдната станция „Шерба” има и ... в края на миналата година приключи генералния ремонт и реконструкцията на хижата в местността „Бункера”, която сега представлява един модерен екокомплекс, носещ названието „Шерба”. И съчетаването на историята на Гроздьово с туристическия поток, който очакваме да посещава Гроздьово създава добри възможности от една страна за развитие на туризма и от друга страна за популяризиране историята на село Гроздьово. Може би малко хора са се ровили в историята. Един от историците и краеведите родом от съседното село Дъбравино сам казва в предговора на книгата „Гроздьово вчера и днес”, написана от един гроздьовчанин преди две години, че историята на Гроздьово-Камчийския край, особено в античността и средновековието не е достатъчно изследвана, въпреки че има достатъчно данни за решаващо географско стратегическо значение на село Гроздьово. Във връзка с това има много данни, които показват, че село Гроздьово е с над 1 400-годишна история. Точна справка едва ли някой в момента може да каже. Но още в римско време и преди това в околностите на Гроздьово е съществувал древноримски град Паниса или Панисус, който е разположен около река Камчия, който някъде около 576-а-586 година е бил окончателно опожарен и разрушен. Иначе Гроздьово или през средновековието, когато е носело названието Моста е имало важно стратегическо място. Тъй като покрай селото е минавал т. нар. Римски път. В територията на дивечоразвъдника „Шерба” има старинна римска крепост или наблюдателница, на която е имало пост, който на базата на светлинни сигнали, когато римският император е тръгнал от Рим на път за Марцианополис, сегашната Девня, там всички знаем, че има извори с определено лечебно действие. Задачата на тази наблюдателница е била да предаде информацията по-нататък по пътя за Марцианополис, че след еди колко си време римският император ще бъде в Девня. Тя и за в бъдеще, в периода на турското робство също запазва стратегическото си място. Тя е и възлов път за Гроздьово по пътя за Айтоския проход. И по думите на въпросния краевед Илия Бешковски, по време на турското робство, тогава вече село се е казвало Кьопрю-кьойй, название, което всъщност отговаря на средновековното Моста или Дървения мост, в Гроздьово е бил разположен 3-хиляден турски гарнизон. А между сегашното село Гроздьово и село Цонево, около язовир „Елешница” е имало изграден турски затвор. Тези исторически извори са свързани и с Руския паметник, както го наричаме, който беше открит преди няколко години с активната подкрепа и с участието на Руското консулство във Варна и тогавашния консул на Руската федерация Анатолий Викторович. Този паметник е в памет на руските военни офицери, които в това паркче, където е разположен паметникът са били погребани покрай т. нар. поход на генерал Дибич Задбалкански. Предполага се, че тук в Гроздьово е имало разположен и руски лазарет. И в това паркче навремето, старите хора казват, че имало гробница с християнски кръстове, които в по-ново време, след 9 септември, по една или друга причина са разрушени. Но от думите на краеведа излиза, че там е имало 8 гроба и са били погребани костите на около 400 руски офицери и войници. Разбира се, не загинали в Гроздьово, а покрай похода на въпросния генерал. Това е за Руския паметник, което е още едно доказателство за стратегическото място на Гроздьово. Това се потвърждава и от други данни. Преди Руско-турската освободителна война е имало поне 5-6 влизания на руски войски в България. Те са стигали до сегашния град Провадия, стигали са и до Камчия. И при един от тези походи, в момента не мога да се сетя за името на руския генерал, те пряко не са атакували тогавашните Кьопрю-кьой и Гроздьово предвид на това, че е бил силна турска крепост, а са заобиколили Гроздьово и сегашния мост, където е на река Камчия в Дъбравино, оттам със заход са атакували турските позиции.
Фокус: Да се върнем на идеята Ви за парка. Във връзка със справките, с които разполагате за пребиваването на италиански военнопленници на територията на село Гроздьово. С какви официални данни разполагате и знае ли се от коя част на Италия са били италианците в Гроздьово и какво се случва след това с тях?
Стефан Димитров: По повод на тази идея написах официално писмо до посолството на Италия в град София. Имаше светкавична реакция от италианския посланик, буквално няколко дни. Представител на посолството се свърза с искането за по-подробна информация, включително и подкрепено с хора, които са били свидетели на пребиваването. Във връзка с това, доколкото ми е известно, чрез Негово величество, както го наричаме, цар Симеон Сакскобурготски, по молба на италианския посланик има натоварен човек, бившият областен управител на Варна Яни Янев, който има задачата от името на посланика да проучи фактите и обстоятелствата. В момента очакваме конкретни данни за имената и броя на италианските военнопленници. Тъй като последните данни сочат, че на запитването на Италианското посолство, такива данни, по всяка вероятност се съхраняват във Военния архив в град Велико Търново. Тъй като е проверявано в Държавен архив Варна, Държавен архив Шумен, Архив на Министерството на вътрешните работи, които не разполагат с конкретни данни. И последно от Министерството на вътрешните работи казаха, че конкретни данни със списъка на пребивавалите военнопленници има в Държавния архив Велико Търново. И заради това, предстои ни да се разберем с Италианското посолство, дали те или сдружението ще направим постъпки за такава информация. За да може тази информация при поставянето на паметна плоча да бъде използвана. Но едно е безспорно, че и сдружението, и Италианското посолство, и местните власти в лицето на кмета на общината г-н Борислав Наков, кмета на село Гроздьово, те са запознати с идеята и има и тяхната подкрепа. Така, че надявам се, с общи усилия в най-близко време да бъде реализирана тази идея. Тъй като тук подходът е чисто исторически. Знаете, че Гроздьово се слави с една богата история, свързана и с антифашистката борба, периода 41-а-44 година. Не случайно селото носи името на Гроздьо Желев. Но това не пречи ние да отчетем разнообразието в исторически аспект. Така, че хората от Гроздьово и онези, които посещават Гроздьово в цялата пълнота и широка да са информирани и да знаят историята на Гроздьово. Разбира се, покрай тази идея има и много други. Включително предстои реализация на една хипотеза, за която съм писал публикации, още в началото на промените във в. „Народна армия” и в. „Народно дело”, хипотезата, че българският цар Ивайло Бърдоква е най-евентуално роден в тогавашното село На моста и в последствие е станал управител на Овечката крепост. И фактически от несъгласието на управителя на Овечката крепост с централната власт във Велико Търново се е организирало и прословутото селско въстание на Ивайло. Тази идея е лансирана още през 80-те години на научна конференция във Велико Търново. Един от поддръжниците на тази идея е варненският историк проф. Николай Панайотов.
Фокус: Да разбираме, че тук няма открити гробове на италиански военнопленници?
Стефан Димитров: То няма как да ги има.
Фокус: Бих искала да споменете за това, че има информация, че са отпътували с кораб. През коя година? Или хората ще разкажат това?
Стефан Димитров: Това е непроверена информация. Това е някаква хипотеза. Но от разказите на другия човек от Гроздьово, Николай Тодоров, се оказва, че той фактически има адреси на такива италиански военнопленници и във времето си е кореспондирал с тях. така, че може би тази хипотеза, че след освобождаването им и отпътуването им с кораб от Югославия за Италия, че бил взривен от немски кораби, може би не е достоверна.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
Фокус: Г-н Димитров, Сдружение „За Гроздьово” има идея за създаване на обществен парк и монтиране на възпоменателна плоча за присъствието на италиански войници в селото. Вие сте председател на Сдружение „За Гроздьово” и събирате документи и информация за пребиваването на италианските военнопленници. Бихте ли ни разказали това, което знаете към момента? Как е възникнала тази идея и кого сте информирали, имате ли връзка с Италианското посолство вече?
Стефан Димитров: Сдружението е създадено през юни 2008 година и е регистрирано във Варненския окръжен съд. Има разработена програма за действие в близките няколко години. т е., 2012 година изтича. Тази година на общо събрание на сдружението беше направена една равносметка кое от приетата програма е изпълнено. Тази програма беше допълнена и обогатена с нови идеи. Освен това, в края на 2010 година, през месец декември беше организирана и проведена в Гроздьово научнопрактическа конференция „История и културно-историческо наследство на село Гроздьово”, където бяха съобщени нови научни факти във връзка с историята на Гроздьово. Възникнаха нови идеи и предложения. Като една от идеите е сбирката, музейна, която има преди всичко етнографски характер и беше открита преди общото събрание, да прерасне в един музей за историята на Гроздьово. Но по-конкретно за идеята за парк на дружбата между италианския и българския народ и възпоменателна плоча в чест на италианските военнопленници, които 43-а-44 година са пребивавали на територията на тогавашното село Раковец, днешното Гроздьово. До тази идея се стигна благодарение на активната дейност на г-н Илия Темелков, варненски краевед, който е родом от съседното село Яворово. Който активно събира материали, свързани с историята на Камчийския край и близостта на село Гроздьово до Яворово и Цонево му дава допълнителна мотивация по-активно да търси и набира материали, свързани с историята на село Гроздьово. Изворът на тази информация е именно този краевед, който общо-взето, историята, свързана с италианските военнопленници се заключава в следното – след смъртта на цар Борис, италианският крал праща за погребението почетна рота от италиански военнопленници, които, обаче, след погребението по стечението на определени обстоятелства, свързани с развитието на военните събития в Италия и известна промяна в поведението на Италия относно хода и резултатите, изхода от войната биват задържани като военнопленници. Най-голямата група от военнопленници е изпратена в село Гроздьово, където основно групата е имала задачата да участва в строителство на една железопътна теснолинейка. Която от местността „Синия вир” на съседното село има предназначението да извозва дървен материал за дървообработващия завод в тогавашното село Долни Чифлик. Основното им занимание в село Раковец, това е било участието в строителството на тази жп.теснолинейка. Имало е и по-малки групи, които са пребивавали в съденото село Цонево, доколкото ми е известно, включително и в село Долни Чифлик, където е било изградено трудовото горско стопанство „Тича”. Във верността към историята възникна и тази идея. Защото една от целите на сдружението е чисто родолюбива, патриотична. Издирването, съхраняването на историята на Гроздьово. От друга страна сдружението трябва да дава стимули, да генерира идеи във връзка с възраждането на село Гроздьово и особено развитието на село Гроздьово като едно от местата, което предоставя добри възможности за развитие на туризма. Знаете, че в района на село Гроздьово освен дивечоразвъдната станция „Шерба” има и ... в края на миналата година приключи генералния ремонт и реконструкцията на хижата в местността „Бункера”, която сега представлява един модерен екокомплекс, носещ названието „Шерба”. И съчетаването на историята на Гроздьово с туристическия поток, който очакваме да посещава Гроздьово създава добри възможности от една страна за развитие на туризма и от друга страна за популяризиране историята на село Гроздьово. Може би малко хора са се ровили в историята. Един от историците и краеведите родом от съседното село Дъбравино сам казва в предговора на книгата „Гроздьово вчера и днес”, написана от един гроздьовчанин преди две години, че историята на Гроздьово-Камчийския край, особено в античността и средновековието не е достатъчно изследвана, въпреки че има достатъчно данни за решаващо географско стратегическо значение на село Гроздьово. Във връзка с това има много данни, които показват, че село Гроздьово е с над 1 400-годишна история. Точна справка едва ли някой в момента може да каже. Но още в римско време и преди това в околностите на Гроздьово е съществувал древноримски град Паниса или Панисус, който е разположен около река Камчия, който някъде около 576-а-586 година е бил окончателно опожарен и разрушен. Иначе Гроздьово или през средновековието, когато е носело названието Моста е имало важно стратегическо място. Тъй като покрай селото е минавал т. нар. Римски път. В територията на дивечоразвъдника „Шерба” има старинна римска крепост или наблюдателница, на която е имало пост, който на базата на светлинни сигнали, когато римският император е тръгнал от Рим на път за Марцианополис, сегашната Девня, там всички знаем, че има извори с определено лечебно действие. Задачата на тази наблюдателница е била да предаде информацията по-нататък по пътя за Марцианополис, че след еди колко си време римският император ще бъде в Девня. Тя и за в бъдеще, в периода на турското робство също запазва стратегическото си място. Тя е и възлов път за Гроздьово по пътя за Айтоския проход. И по думите на въпросния краевед Илия Бешковски, по време на турското робство, тогава вече село се е казвало Кьопрю-кьойй, название, което всъщност отговаря на средновековното Моста или Дървения мост, в Гроздьово е бил разположен 3-хиляден турски гарнизон. А между сегашното село Гроздьово и село Цонево, около язовир „Елешница” е имало изграден турски затвор. Тези исторически извори са свързани и с Руския паметник, както го наричаме, който беше открит преди няколко години с активната подкрепа и с участието на Руското консулство във Варна и тогавашния консул на Руската федерация Анатолий Викторович. Този паметник е в памет на руските военни офицери, които в това паркче, където е разположен паметникът са били погребани покрай т. нар. поход на генерал Дибич Задбалкански. Предполага се, че тук в Гроздьово е имало разположен и руски лазарет. И в това паркче навремето, старите хора казват, че имало гробница с християнски кръстове, които в по-ново време, след 9 септември, по една или друга причина са разрушени. Но от думите на краеведа излиза, че там е имало 8 гроба и са били погребани костите на около 400 руски офицери и войници. Разбира се, не загинали в Гроздьово, а покрай похода на въпросния генерал. Това е за Руския паметник, което е още едно доказателство за стратегическото място на Гроздьово. Това се потвърждава и от други данни. Преди Руско-турската освободителна война е имало поне 5-6 влизания на руски войски в България. Те са стигали до сегашния град Провадия, стигали са и до Камчия. И при един от тези походи, в момента не мога да се сетя за името на руския генерал, те пряко не са атакували тогавашните Кьопрю-кьой и Гроздьово предвид на това, че е бил силна турска крепост, а са заобиколили Гроздьово и сегашния мост, където е на река Камчия в Дъбравино, оттам със заход са атакували турските позиции.
Фокус: Да се върнем на идеята Ви за парка. Във връзка със справките, с които разполагате за пребиваването на италиански военнопленници на територията на село Гроздьово. С какви официални данни разполагате и знае ли се от коя част на Италия са били италианците в Гроздьово и какво се случва след това с тях?
Стефан Димитров: По повод на тази идея написах официално писмо до посолството на Италия в град София. Имаше светкавична реакция от италианския посланик, буквално няколко дни. Представител на посолството се свърза с искането за по-подробна информация, включително и подкрепено с хора, които са били свидетели на пребиваването. Във връзка с това, доколкото ми е известно, чрез Негово величество, както го наричаме, цар Симеон Сакскобурготски, по молба на италианския посланик има натоварен човек, бившият областен управител на Варна Яни Янев, който има задачата от името на посланика да проучи фактите и обстоятелствата. В момента очакваме конкретни данни за имената и броя на италианските военнопленници. Тъй като последните данни сочат, че на запитването на Италианското посолство, такива данни, по всяка вероятност се съхраняват във Военния архив в град Велико Търново. Тъй като е проверявано в Държавен архив Варна, Държавен архив Шумен, Архив на Министерството на вътрешните работи, които не разполагат с конкретни данни. И последно от Министерството на вътрешните работи казаха, че конкретни данни със списъка на пребивавалите военнопленници има в Държавния архив Велико Търново. И заради това, предстои ни да се разберем с Италианското посолство, дали те или сдружението ще направим постъпки за такава информация. За да може тази информация при поставянето на паметна плоча да бъде използвана. Но едно е безспорно, че и сдружението, и Италианското посолство, и местните власти в лицето на кмета на общината г-н Борислав Наков, кмета на село Гроздьово, те са запознати с идеята и има и тяхната подкрепа. Така, че надявам се, с общи усилия в най-близко време да бъде реализирана тази идея. Тъй като тук подходът е чисто исторически. Знаете, че Гроздьово се слави с една богата история, свързана и с антифашистката борба, периода 41-а-44 година. Не случайно селото носи името на Гроздьо Желев. Но това не пречи ние да отчетем разнообразието в исторически аспект. Така, че хората от Гроздьово и онези, които посещават Гроздьово в цялата пълнота и широка да са информирани и да знаят историята на Гроздьово. Разбира се, покрай тази идея има и много други. Включително предстои реализация на една хипотеза, за която съм писал публикации, още в началото на промените във в. „Народна армия” и в. „Народно дело”, хипотезата, че българският цар Ивайло Бърдоква е най-евентуално роден в тогавашното село На моста и в последствие е станал управител на Овечката крепост. И фактически от несъгласието на управителя на Овечката крепост с централната власт във Велико Търново се е организирало и прословутото селско въстание на Ивайло. Тази идея е лансирана още през 80-те години на научна конференция във Велико Търново. Един от поддръжниците на тази идея е варненският историк проф. Николай Панайотов.
Фокус: Да разбираме, че тук няма открити гробове на италиански военнопленници?
Стефан Димитров: То няма как да ги има.
Фокус: Бих искала да споменете за това, че има информация, че са отпътували с кораб. През коя година? Или хората ще разкажат това?
Стефан Димитров: Това е непроверена информация. Това е някаква хипотеза. Но от разказите на другия човек от Гроздьово, Николай Тодоров, се оказва, че той фактически има адреси на такива италиански военнопленници и във времето си е кореспондирал с тях. така, че може би тази хипотеза, че след освобождаването им и отпътуването им с кораб от Югославия за Италия, че бил взривен от немски кораби, може би не е достоверна.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
